Петя Стойкова Дубарова се ражда на 25 април 1962 година в Бургас в семейството на прогимназиалната учителка Мария Дубарова и Стайко Дубаров. Тя е повлияна от майка си, коятo има голяма роля в изграждането на личността и вижданията на младата поетеса, като в същото време ѝ помага и я напътства в света на изкуството.

Петя Дубарова започва да пише стихове още в най-ранна детска възраст, като първите ѝ публикации са във вестниците "Септемврийче" и "Народна младеж", в списанията "Родна реч" и "Младеж", а нейни духовни наставници са поетите Христо Фотев и Григор Ленков.

През 1978 година участва във филма на режисьора Георги Дюлгеров "Трампа".

Учи в английската езикова гимназия в Бургас, което е нейна мечта - Петя споделя, че обожава английския език. Неведнъж изнася литературни четения на свои творби пред съучениците си, но независимо от ранната слава, която я определя като "най-младата сред големите творци на България", Дубарова остава лоялна и добра приятелка, прилежна ученичка и палаво момиче. Тя е изключително общителна и лъчезарна и има много приятели, с които често излиза.

Любимите й места в родния Бургас са плажът, лунапаркът и морската градина, където свири на китара, пее и се забавлява заедно с връстниците си.

Всяка зима ходи на планина. Там среща Пер, швед, в когото се влюбва. Той остава първата и й единствена любов. В дневника си го описва като "далечния, светлия, чаровния, нежния". Водят активна кореспонденция известно време, след което той просто престава да й пише. Преживява го много тежко.

Година преди да сложи край на живота си, Петя е обзета от тежки мисли, свързани с отчаяние и разочарование от човечеството.


И понеже това ми е любима песен .......

Поклон.