Островът на спасението на моята душа е ... твоята ...   Вървях задъхан пак и не можех да изчистя много от себе си. Не можех да се отърва от старите, минали, ненужни неща, вехториите, случките ... Няколкото десетки хора, забравени, заличени от времето. Навярно не и от мен. Те задигнаха много. Не мога да наваксам. Успея ли, ще живея... Веднъж да го направя само. Помня каквото трябва да забравя, а забравям каквото трябва да помня.   Островът на спасението на моята душа е ... твоята ...